Забавни факти около блога - първа част

според статистиките към блога ми основните search terms, които водят хората насам, са

дебели ланци

и

радини вълнения

явно трябва да наблегна още повече на мутренско-белетристичното, за да стана популярен. а може би всичко това е във връзка с баловете и задаващата се на хоризонта кандидатстуденстка кампания. не знам.

във всеки случай тези дни ще съм на линия да вкарам още малко простотийки в  блога, тъй като дъждовете ми развалят всякакви перспективи за измъкване от този урочасан град…

както и да е, до нови срещи, скъпи ми читатели!

Syd Barrett - Dominoes

It’s an idea, someday
in my tears, my dreams
don’t you want to see her proof?
Life that comes of no harm
you and I, you and I and dominoes, the day goes by…

You and I in place
wasting time on dominoes
a day so dark, so warm
life that comes of no harm
you and I and dominoes, time goes by…

Fireworks and heat, someday
hold a shell, a stick or play
overheard a lark today
losing when my mind’s astray
don’t you want to know with your pretty hair
stretch your hand, glad feel,
in an echo for your way.

It’s an idea, someday…

It’s an idea, someday
in my tears, my dreams
don’t you want to see her proof?
Life that comes of no harm
you and I, you and I and dominoes, the day goes by…

Две добри новини

Днес сутринта, докато чистеше ушите на кучето ми, ветеринарният лекар ми каза, че преводачите, филолозите и въобще хората, които се занимавали с език, оставали с всичкия си доста по-дълго, отколкото другите хора. това било така, понеже при активното занимание с повече от един език се напрягали и упражнявали множество дялове на мозъка. така че браво на мен! ако продължавам в същия дух (и стига да съм жив и здрав по-дълго време, разбира се), май-май ще се откопча от коварните лапи на старческата деменция.

Другага хубава новина е, че получих обаждане от специалните пратеници на остров Тасос. живи и здрави са, времето там било напълно поносимо, не ги е ударил гръм, не ги е заляло морето и колата им не е затънала в тиня. вчера леко се бях притеснил как ли я карат. изглежда, не е лоша идеята при следващия библейски потоп тука всички да се изнасяме поне 300-тина километра по на юг. ей го къде е.

впрочем ето една снимка от Тасос от последното ни ходене там около Великден. завиждайте, както и аз в момента завиждам на тях:

Days of choice

преди малко ходих да гласувам. до последно не бях особено убеден дали си струва, но все пак реших да изляза навън в дъжда. защото, както си говорим с приятели от доста време, точно тези избори са много показателни. след като 15 години убеждавахме европейците, че сме много важни и необходими в техния Съюз, сега още на първите ни европейски избори ще вземе да лъсне срамната истина, че на целокупния български народ всъщност въобще не му пука за Европа (е, освен за паричките на Европа, естествено).

така че се насилих да отида да пусна своя глас, за да отсрамя поне малко аполитичните си до оглупяване сънародници. докато седях в стаичката и се чудех какво ми нашепва съвестта, видях на стената едно от онези илюстровани платна с рисунки и изрезки, които учениците правят като упражнение по география или история и псле окачват в класната стая. темата на самоделния плакат пред мен беше гръцка митология. чрез криволиците на разкривения си детински почерк някакъв петокласник или петокласничка ми съобщаваше, че митовете са разкази за свръхестествени същества и събития от неопределеното минало. древните, обясняваше детето, всъщност не вярвали напълно на тези истории, но се уповавали на тях, защото единствено те били в състояние да обяснят настоящето. иначе, ако вярата изчезнела, настоящето щяло да се разпадне.

а до каква степен нашето собствено минало се е превърнало в мъглява свръхестествена величина, размислих се аз, докато попълвах бюлетината. до каква степен разчитаме на него, за да ни обясни неясното и постоянно застрашено от разпадане настояще? можем ли да тълкуваме света около нас? уповаваме ли се на митове? гласуваме ли за митове?

в крайна сметка човекът, за който гласувах, май няма да влезе в Европарламента…

Мъртви облаци

според разните определения на музикални критици, сайтове от рода на last.fm и други, музиката на cLOUDDEAD била експериментален хип-хоп. може. никога не съм бил силен в определенията с една дума. факт е, че се прави от две MC-та и един DJ, което я доближава до идеята на хип-хопа. само че музиката, която диджеят прави, граничи със сюррреалистичното, а текстовете, които вървят на речитатив върху нея, са действително безумни - и същевременно разбуждат въображението по някакъв особен начин:

“mom, i’ve kept a razor under my tongue
since i was a small toddler with a tight belt.
i haven’t been able to kiss a woman with an open mouth my friend
’cause i’m afraid that i’d split her lip.
is that sick?”

“there’s something to the fading of faith.
my whole childhood was the broken guitar
and my sister’s silly yellow blanket.
now i carry slender and sexy curved sledge hammers
to break the bricks i bought.
i should have never went to college,
but took a trip to Costa Rica to cut rainforests to choke myself.”

“sunset is an all-day process…”

“I’ve been consumed by my own wrath…
rejecting the truths which I’ve been served”

всичко това някакси не ми прилича на нещата, за което пее един 50 cent или дори един 2pac. ако става въпрос за хип-хоп, то това е едно доста свеобразно разбиране какво трябва да бъде хип-хопът. може би щеше да е по-добре, ако подобно разбиране беше надделяло като тенденция в развитието на т.нар. рап-музика. някои наченки на тази тенденция могат да бъдат проследени в изкуството на американските чернокожи дълго преди да се избистри рап-субкултурата: например текстовете на Джил-Скот Херън, рецитирани в речитатив под съпровод на бонго, са един своего рода също толкова личен и социално ангажиран прото-хип-хоп.

като си говорим за социална ангажираност, не можем да не споменем, че един от тримата пичове, Yoni Wolf, е запален веган. това си личи и от интервюто, което той е дал за сайта на организацията PETA. не че само по себе си това го издига на пиедестал в очите ми. но човекът успява да обоснове позицията си с необичайни за поп-културата интелигентост и сладкодумие. от интервюто стават ясни и анти-консуматорските нагласи на цялата група. подобно отношение си е направо свежа струя в една медийна среда, където гангста-рапъри с дебели ланци постоянно ти надуват главата с фукните си относно жени, коли, шампанско и кока.

p.s. освен това триото имат и един Peel Session, който според мен е най-доброто, правено от тях. a артистите, които са били на гости на Джон Пийл, винаги са били “от наш’те”.