Days of choice

преди малко ходих да гласувам. до последно не бях особено убеден дали си струва, но все пак реших да изляза навън в дъжда. защото, както си говорим с приятели от доста време, точно тези избори са много показателни. след като 15 години убеждавахме европейците, че сме много важни и необходими в техния Съюз, сега още на първите ни европейски избори ще вземе да лъсне срамната истина, че на целокупния български народ всъщност въобще не му пука за Европа (е, освен за паричките на Европа, естествено).

така че се насилих да отида да пусна своя глас, за да отсрамя поне малко аполитичните си до оглупяване сънародници. докато седях в стаичката и се чудех какво ми нашепва съвестта, видях на стената едно от онези илюстровани платна с рисунки и изрезки, които учениците правят като упражнение по география или история и псле окачват в класната стая. темата на самоделния плакат пред мен беше гръцка митология. чрез криволиците на разкривения си детински почерк някакъв петокласник или петокласничка ми съобщаваше, че митовете са разкази за свръхестествени същества и събития от неопределеното минало. древните, обясняваше детето, всъщност не вярвали напълно на тези истории, но се уповавали на тях, защото единствено те били в състояние да обяснят настоящето. иначе, ако вярата изчезнела, настоящето щяло да се разпадне.

а до каква степен нашето собствено минало се е превърнало в мъглява свръхестествена величина, размислих се аз, докато попълвах бюлетината. до каква степен разчитаме на него, за да ни обясни неясното и постоянно застрашено от разпадане настояще? можем ли да тълкуваме света около нас? уповаваме ли се на митове? гласуваме ли за митове?

в крайна сметка човекът, за който гласувах, май няма да влезе в Европарламента…