Завръщане; пет велики кавъра
отдавна не съм писал тук, защото нещо не намирах сили и мотивация. не че в периода на мълчание не се случваха (и продължават да се случват) интересни и важни неща. например протестите за Странджа (ГДБОП, четете ли, четете ли?). както и това, че си имам не една, а цели две нови местоработи. и че направих няколко интересни кратки излизания у нас и по света. и компютърът ми гръмна целият без харда (слава Богу).
но прекалено личните неща едва ли ще представляват интерес за някого освен за силно ограничен кръг хора. за много сериозните пък е твърде горещо. затова ми хрумна да споделя нещо по-лежерно и по-музикално, а именно пет кавър-версии на велики песни, които са ми взимали ума през последните няколко години. бих дал и линкове, откъдето съответните парчета да се изтеглят, но за това може наистина на вратите на блога ми да почукат мъже в черно. ето защо ще предоставя видеоклипчета там, където е възможно да се намерят такива. подредбата на парчетата не е класация, а просто изброяване.
1. Laibach - Across the Universe
всъщност да се каже, че “Лайбах” правят кавъри, си е чисто подценяване на подхода им към музиката. но по-добро определение ми е трудно да измисля. преценете сами:
песента е от албума Let It Be, който е съставен изцяло от… да ги наречем творчески интерпретации на парчетата от едноименния албум на Beatles. за мен Across The Universe определено е най-доброто попадение сред тях, а и самият клип е ужасно силен. естествено, не може да се мине без вдъхновени момченца с арийски вид, част от заиграването на тази група с естетиката на тоталитарното изкуство. не е нужно феновете на “Бийтълс” да приемат нещата твърде насериозно и навътре. още по-малко пък феновете на Адолф Хитлер.
2. Rammstein - Stripped
докато сме на наци-вълна, не мога да не споделя и този чудесен клип:
кадрите в него са от рекламни филмчета за Олимпиадата в Германия през 1936 г. и показват как античният идеал за “здрав дух в здраво тяло” през 20. в. се радва на не съвсем здрави интерпретации. на флирт с тоталитарната естетика, както и на много други неща, “Рамщайн” очевидно са се учили от “Лайбах”.
не крия, че съм много по-голям фен на Депеш, авторите на оригиналното парче, отколкото на Рамщайн. но специално в този случай кавърът на германците направо отвява оригинала като ураган сламка. казват, че Мартин Гор много се смял, като чул Рамщайн-версията. да му имам композиторското самомнение!
3. Nouvelle Vague - This Is Not A Love Song (Thievery Corp. rmx)
тук става въпрос за ремикс на кавър, който сам си е почти кавър от второ поколение. трудно ми е да опиша какви незабравими мигове съм имал на фона на оригинала на P.I.L. а въпросната двойно филтрирана версия на парчето носи размазващо добра mellow/stoned атмосфера и е достатъчно силна както сама по себе си, така и в освежаващ контраст с нахъсаното темпо на оригинала.
“мостри” от песента има тук и тук.
4. Tori Amos - Smells Like Teen Spirit
Тори Еймъс винаги ми е била любимка, също както и Nirvana. а съчетанието от двете си е направо слухов оргазъм. още повече, че оригиналът на песента отдавна е изтъркан и преексплоатиран. интерпретацията на Тори ме кара да доловя отново искрената сърцевина на това парче, също както когато го чух за пръв път, преди да му бъде лепнати помпозни етикети като “химн на едно поколение” и прочие.
5. Philip Glass - Heroes (Aphex Twin rmx)
също нещо като двоен кавър. определено не е за хора със слаби нерви. но способните да издържат психо-атаката ще оценят парчето подобаващо. тук от оригинала са останали твърде малко неща и вероятно за феновете на Боуи това може да мине дори за гавра. добре, че освен на Боуи съм фен на много други неща. сред тях не на последно място Филип Глас и Афекс.
